Пликове за пари

Шели :-)

Завладяна тотално от куклите аз продължавам да експериментирам с тях. Все още не съм намерила съвсем своя стил и опитвам да пресъздавам това, което съм видяла от творчеството на някой мои любими майсторки на кукли. Добре, че поне идеите за облеклата са съвсем и единствено само мои идеи, че иначе щеше да ме хване срам ;-).

И така ... представям на вашето внимание ШЕЛИ!
Тя е първата ми кукла с повечко детайли. Името, което й избрах някак си дойде с нея самата. Шели е нежна и красива, с много искрени звездички в очите. Тя е добър и верен приятел!

Използвани материали: лен, памучно кадифе, вълна, тюл, пълнеж от силиконова вата
Височина  43 см.

Това е от мен за днес :-).
Благодаря ви, че се отбихте!
До скоро!

Разни понеделнишки проекти :-)

Днес е понеделник и седмицата ми започва с творческо вдъхновение. Ето, над какво работих сутринта :-). Една кутийка с картичка  ... може би за сватба ;-). Желаната цветова тема бе бледо лилаво, бяло и жълто. Жълтото замених  с екрю -  мисля, че така се получи по-добре.

Картона на лилавите пеперуди е от едно мое любимо дизайнерско блокче и се вписа идеално с идеята. 

Бегъл поглед от вътрешността. 

Нов дом и нова стаичка за мен:-)

        Изминаха отново няколко месеца от както последно публикува нещо в блога си. Не съм престанала да творя разбира се - всъщност може да се каже дори, че творих много повече от всеки друг път. Истината е , че причината да не пиша толкова често в блога е свързана с нещо много дълго очаквано от моето семейство. Най-накрая след толкова години вече можем да се радваме на наш собствен дом. Не мога да ви опиша, колко приятни мигове имахме, докато мислехме по всеки детайл по обзавеждането. В същото време имахме и много неприятни емоции, но да си кажа честно вече май ги позабравих :-).

      В новия дом се откри местенце и за творене , но и се откри предизвикателство да го обзаведа с наличните ни стари мебели - един стар детски скрин, на който чекмеджетата му тотално сдадоха багажа, една маса с два стола, старото бюро на дъщеря ми и две нощни шкафчета от времето на баба ми :-)).

     На първо време трябваше да пребоядисам всичко в един и същи цвят и да измисля как да си направя рафтове за джунджурийките. Осени ме гениалната идея, че чекмеджетата на стария скрин могат да станат рафтчета, само трябваше да им сложа по една междинна дъска, за да се превърнат точно в това, което ми трябва.

     И така разглобих тотално едното голямо чекмедже на скрина и от двете дълги дъски направи междинни рафтове за другите две големи чекмеджета, а от двете къси направих същото, но за двете малки чекмеджета. Така си направих два големи рафта и два малки. Нямаше кой да ме снима, докато се развихрях с гвоздеите и чука, но повярвайте ми комшиите чуха прекрасно моите строителски изпълнения :-))).

     Основата на стария скрин също влезе в употреба. Баща ми помогна да сложа копчета за мебели и на тях поставихме две плоскости, които отново баща ми изряза от една стара секция.

     Бялата боя поосвежи мебелите, но понеже бяха доста поочукани тук -там, не се стърпях да се развихря мъничко и с боичките, за да им придам и малко старинен вид.

       Снабдих се с подходящи картонени кашончета и си ги облепих с канапено въже. Стана толкова сладки, че експериментирах и с други кутии, които намерих в къщи.

    Имам доста още неща да правя по стаята, но за сега ще е толкова :-). Ето и малко снимки на новото ми местенце. На някой се забелязват и част от работните ми проекти, с които ще ви запозная в някой от следващите ми публикации.:-)

                         

Как забравих да спомена и за поставката за макари, която дружно с баща ми измайсторихме. Всъщност основата е дъската, която стоеше на бюрото на дъщеря ми, тази която служи за плот за клавиатурата. Надупчихме я и забихме дълги дюбели. Всичко отново бе минато с една боя и воала :-)).

До скоро!

Благодаря ви, че се отбихте!

:-)))

Парцален зайко :-)

Докато се усетя и минаха няколко месеца от новата година, а аз все още не съм направила нито една публикация. Веднага смятам да поправя това, като ви запозная с един сладък, закачлив  зайко правен преди два месеца за рожденния ден на моя съпруг. Бях решила, че искам да му подаря нещо необичайно и нестандартно и тъй, като от много дълго време планувах да направя първата си парцалена кукла, то стана ясно, че точно това ще е моят необичаен подарък към него. Бързам да кажа, че всичко по куклата е ръчна изработка, защото обикновено първия въпрос, който ми задават щом я видят е: "Всичко е супер,  ама обувките от къде са?" Обувките са моята най-голяма гордост въпреки, че си имат кусури. И все пак, зайкото стана любимец на много хора, включително и на мен самата. Ужасно забавно се оказа да правиш кукла, която да си има всичко - обувчици, чорапки, блузка и палтенце и на всичкото отгоре да стои сама изправена и седнала. Вече планирах следващата си кукла :-).