Не ми трябваше много умуване, един ден се хванах и го забърках. Беше голяма мацаница признавам си и след занятието така ме болеше ръката от бъркането на този 'жилак', че се чудех дали ще повторя... Но в крайна сметка харесах резултата въпреки, че не бях се справила перфектно. Студения порцелан беше налице, сега оставаше да изработя и останалото. След няколко дни вече имах прекрасно дръвче, на което му липсваше само име. За него ми помогнаха едни много приятни момичета, с които споделяме общата си страст да правим дръвчета от мъниста. И така представям ви моето последно дръвче, което нарекох "Приятелство в струни"


Няма коментари:
Публикуване на коментар