Днес правих една магическа кутийка и се сетих, че имам една правена за рожден ден, която е малко по-различна от тези, които съм показвала досега и която не съм споделяла с вас. Нямам дори добри снимки, но тогава я правих много набързо, завърших я късно вечерта и веднага дойдоха да си я вземат, та нямаше време да снимам както трябва. Не си личи много, но това вътре е тортичка, която както се вижда съм снимала от ъгъл, от който изобщо не си личи. Дори съм забравила да снимам как изглежда отвън (blush). И все пак ето я и нея :-).
18.02.2012 г.
9.02.2012 г.
Зеленокоска - моята първа handmade кукла
През последните месеци тайничко се захласвах по няколко все още непробвани от мен техники. Събирах материали, уроци, разглеждах различни проекти и колкото повече гледах толкова повече се запалвах.. Та накрая реших тази година не само да гледам и да се любувам на това, което правят другите, а самата аз да седна , да пробвам и да видя дали тези непознати за мен води ще се окажат тихи , за да мога да изплувам спокойно, или ще са толкова бурни и дълбоки, че ще се окажат непосилни за преодоляване. Все пак, човек, докато не пробва няма как да разбере нали?
Това, което е на първо място в списъка ми са куклите. Харесвам всякакви кукли , независимо дали са парцалени, порцеланови или други. Събирах дълго време материали дори за кукли направени от стари чорапи, които покрай децата имам в изобилие. Съвсем скоро обаче моя позната , която е изключително креативен човек сподели кукли правени от нея. Изработени бяха основно от глина и текстил и няма смисъл да казвам, че бях тотално запленена от това, което видях. Дълго време не посмях да се пробвам, защото рисуването на човешко лице за мен е мираж, а да моделирам пък изцяло човешка глава съвсем не ми се вписваше в картинката. И така докато се лутах в размисли дали да се захвана или не, попаднах на кукли правени от една канадка и реших да използвам част от нейния стил на изграждане на тялото за основа на моите кукли. Така се започна с голямото мацане с глина и няколко не толкова успешни опита (blush). Накрая на бял свят се появи ето тази кукла,която въпреки всичките си кусури си е мое първо чедо и естествено реших да я подаря на моята голяма дъщеря.
Представям ви Зеленокоска :-).
В началото Зеленокоска беше с пуснати развети от вятъра коси, но след това предвидливо реших да ги сплета, за да не изкушавам дъщеря ми да ги разресва. Не че е кой знае какво, но рискувам съвсем скоро Зеленокоска да започва да се чуди от къде й е дошло името :-), а аз да бъда принудена да правя нова коса, за да не се наложи да наричаме Зеленокоска - Гологлавка :-)
Това, което е на първо място в списъка ми са куклите. Харесвам всякакви кукли , независимо дали са парцалени, порцеланови или други. Събирах дълго време материали дори за кукли направени от стари чорапи, които покрай децата имам в изобилие. Съвсем скоро обаче моя позната , която е изключително креативен човек сподели кукли правени от нея. Изработени бяха основно от глина и текстил и няма смисъл да казвам, че бях тотално запленена от това, което видях. Дълго време не посмях да се пробвам, защото рисуването на човешко лице за мен е мираж, а да моделирам пък изцяло човешка глава съвсем не ми се вписваше в картинката. И така докато се лутах в размисли дали да се захвана или не, попаднах на кукли правени от една канадка и реших да използвам част от нейния стил на изграждане на тялото за основа на моите кукли. Така се започна с голямото мацане с глина и няколко не толкова успешни опита (blush). Накрая на бял свят се появи ето тази кукла,която въпреки всичките си кусури си е мое първо чедо и естествено реших да я подаря на моята голяма дъщеря.
Представям ви Зеленокоска :-).
В началото Зеленокоска беше с пуснати развети от вятъра коси, но след това предвидливо реших да ги сплета, за да не изкушавам дъщеря ми да ги разресва. Не че е кой знае какво, но рискувам съвсем скоро Зеленокоска да започва да се чуди от къде й е дошло името :-), а аз да бъда принудена да правя нова коса, за да не се наложи да наричаме Зеленокоска - Гологлавка :-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)