20.12.2013 г.

Червенокоска

Днес реших да ви запозная с една огнена красавица, която направих съвсем скоро. Куклите станаха доста сериозна част от моите занимания и за напред мисля, че доста публикации ще имам посветени на тях. Все още експериментирам с различни техники, различни кройки, различен начин на изрисуване на лицата. Като че ли не съм намерила съвсем стила си. Понякога използвам детайли, които съм видяла при някой майсторки на кукли съчетавам различни техники в стремежа си да усетя кое ще ми легне повече на сърцето. Истината е, че както за всяко друго неща, та и за това се изисква много труд и постоянство за да станеш наистина добър в това, което правиш. Моята цел е да стана наистина добра и  знам, че ще ми е нужно време за това.
Но, да кажа все пак няколко думи за тази червенокоска. Тя е висока 42 см. Има огнено червена мека вълнена коса и прекрасни, любопитни, сини очи. Една от любимите ми кукли :-). Не може да стои сама изправена, но пък може да стои седнала :-). Има си леко парцалива,кокетна рокличка и мъничко цвете в буйните коси :-).




Благодаря ви, че се отбихте при мен!

17.12.2013 г.

Малки парцалени ангелчета!

Напоследък толкова работа ми се насъбра, че ще ми е нужно доста време, за да наваксам с публикациите в блога :-). Понеже наближават празници, настроението е празнично, то и публикацията ми би следвало да е на празнична тематика. Предния път ви показах няколко мои картички, а днес ще ви покажа едни разкошни ангелчета, които майсторих последната седмица. Честно казано ужасно много си ги харесвам. Видях подобни някъде из нета и нямаше как да не опитам да си направя своя интерпретация. Ето ги и тях :-).






Благодаря ви, че се отбихте!

26.11.2013 г.

Празнично настроение!

       Здравейте виртуални  приятели!
       За да не решите, че съм се отдала единствено и само на изработването на кукли, то мисля в днешната публикация да ви покажа няколко от последните ми картички. Темата разбира се е празнична, но то си му прилича през  това време на годината. Приятно разглеждане :-).








1.10.2013 г.

Розово съкровище

Най-накрая вчера успях да завърша и тази малка розова чаровница. Тази кукла започнах преди няколко седмици, но в един момент от нейната изработка просто блокирах и не успях да си представя точно как искам да изглежда завършена. В такива моменти просто оставям започнатото на страна и се връщам към него едва, когато усетя вдъхновението да напира в мен . Точно тогава нещата се случват изключително бързо и някак на един дъх.
Изкушавам се да дам име на всяка кукла, защото те са ми като дечица, ... но няма да го направя. Сигурна съм, че скоро ще има кой да й даде име.

Използвани материали: памучна дантела, синтетичен и памучен плат, трико, текстилни бои, силиконизиран пух, горещ силикон. прежда
Височина: 45 см.





Весело настроение!

30.09.2013 г.

Пеперудено мъниче номер три :-)

Поредната пеперудена кокетка. Невероятната зеленоока красавица облечена с топло, пухкаво бяло палтенце си търси другарче за игри.  


На пук на мрачното време, нека се усмихваме повече ! :-)))))))
Благодаря ви, че се отбихте!


Втората ми малка пеперудена фея


Ето я и втората пеперудена малка принцеса. Тази малка кокетка със сини очи жадува да стане приятел на някое малко момиченце.  Надявам се скоро да намери детенцето, което ще зарадва :-)

Височина на куклата: 29 см (с рогцата)



Благодаря ви, че се отбихте! :-)


28.09.2013 г.

Пеперудена Точица :-))

Напоследък толкова много работя по нови проекти, че за пореден път оставих последната си публикация доста назад във времето. Обаче се трудя и то много здраво, така че не ми се сърдете много :-). 
Днес ще ви запозная с една нова кукла, която всъщност си има две другарчета, но тях ще ви представя малко по-късно.
Тази мини червенокоса красавица със закачлива рокличка на точки е част от серията „Пеперуди”, която планирах да осъществя от доста време. Мъничето е високо едва 29 см. Има си крилца, има си дрешки абе май всичко си има. Може би само цветенце й липсва на което да кацне, но както съм тръгнала може и цветенца да започна да правя ха-ха. За сега съм я сложила да си почива на една зелена полянка :-).




Благодаря, че се отбихте!


27.08.2013 г.

Маргаритки!

Поредната картина от мен - номер 3. От макове се хвърлих на маргаритки, но не защото маковете ми омръзнаха  ... да си призная следващата вероятно пак ще е с макове ха-ха.  Общо взето полските цветя винаги са ми били слабост. Маргаритките също са ми любими :-). Гледах един урок за рисуване на маргаритки и ето ме веднага с картина с маргаритки.




23.08.2013 г.

Ах, тези макове!

И така, след първия ми опит да рисувам, толкова горда бях от постигнатото, че цяла вечер се самохвалех колко хубавка ми е станала картината :-). На следващия ден, докато ме държеше еуфорията, захванах втора рисунка и днес все пак успях да я завърша. 
Опит номер 2 :-)
Едни от любимите ми цветя - маковете!




Най-накрая с четка и боички в ръка!

От доста време си снабдявам всякакви материали за рисуване. Ще рече човек, че ще отварям ателие, а аз през живота си една картина не съм нарисувала. И трупам ли трупам боички, четки, платна, релефни пасти и други чудесии. Мъжът ми гледа и се чуди! За какво са ти тези платна?  -  логичен въпрос. Ами ще рисувам! -отговарям аз. Ще рисуваш ли?! Та ти откога рисуваш?! Леко обидена, небрежно отговарям, че рисувам това онова и все пак не съм толкова зле. Любимия се съгласява с мен, но все пак подчертава, че това не се брои, защото аз възнамерявам да рисувам картини на тия платна, а той не е виждал да рисувам такива неща. В крайна сметка той беше прав, защото аз действително никога не съм рисувала картини, а дребни нещица. Моят велик план обаче бе, да започна все пак да рисувам по-смислени проекти от очичките на парцалените ми  кукли или някое човече по дрешките на децата. Изключвам опитите ми с графика в университета :-). Та ... онзи ден не устоях. Имах нужда да хвана нещо различно и малко да разнообразя ежедневието. Харесах си една картина в нета, взех си материалите и на един дух нарисувах първата си картина.
Не е шедьовър, но за мен си е прекрасна и така. Следващите се надявам да са още по-хубави:-)


Благодаря, че се отбихте!

1.08.2013 г.

Закачливо тефтерче

Здравейте отново :-)
След дългата публикация, която направих последно, днес реших да бъда максимално кратка, за да не ви отегчавам. Темата днес е тефтерчета. От доста време ми се иска да пробвам да си декорирам някой стар, глупаво изглеждащ тефтер. Ще си призная, че започвах няколко пъти и то в коренно различни насоки , но в резултат нямаше готов тефтер, а няколко заготовки за осъществяване на идеи някъде в бъдещето. Накрая все пак УСПЯХ! Нали все ми се иска да изпробвам нови техники и нови проекти, та и този път не изневерих на себе си :-). Съчетах желанието ми да направя кукла от чорап с това да си декорирам тефтерче. Накрая се получи едно наистина много закачливо, сладко нещо, което веднага отиде като подарък за дъщеря ми.
 



И крачетата отблизо :-)


Ами, това е за сега от мен!
Благодаря, че се отбихте!

31.07.2013 г.

Виртуален лексикон

Днес, както почти всеки друг ден, седнах да си проверя пощата и там ме очакваше писмо от Юлка  http://julka84.blogspot.com/ . Оказа се, че ме е избрала да участвам в една нова инициатива между блогърите, за която не че съвсем нищо не знаех, но да си призная не бях се задълбочила много. Сега да не ме сметнете за някой абсолютен педант и незаинтерасован блогър, ще се застраховам като кажа, че не се позаинтерасувах много, защото не предполагах, че някой ще ме избере - ама и това не прозвуча съвсем добре :-))). Не съм се спотаила като мишка и да си блогърствам сама, но нещо все ми куца комуникацията с други блогъри в резултат на което често пропускам прекрасни инициативи, в които не успявам да се включа дейно. Но, както и да е. Спирам да се оправдавам, че ще ви отегча още в самото начало на писанията ми :-).
И така ... новата инициатива е "Виртуален лексикон". Не съм попълвала лексикон от доста години, но няма лошо да се пробвам :-).

Ето и въпросите на Юлето:

1. Имате ли псевдоним и ако да защо сте си го избрали
Сега няма да кажа нищо, което не съм казвала вече, но все пак :-). Видно е дори от името на блога ми, че моят тъй наречен псевдоним е КОРНИШОНКА. Не съм го измислила аз разбира се ... не се оприличавам  на малка краставичка. Не мисля, че и този, който ми лепна този прякор ме е оприличавал на малка краставичка, но преди повече от 15 години един вече порастнал хлапак :-) реши, че Корнишонка чудесно заменя Корнелия ... поне така си мисля :-))). Да ви кажа честно нямам никаква представа защо ми лепна точно този прякор, но той си остана запазена марка и все още има хора, които понякога се обръщат така към мен. 

2. Какво мечтаех да стана, а сега съм ..... /професия/ :)
Оле, много труден въпрос. Мечтаех да стана дизайнер ха-ха - много банално нали? После исках да бъда учител по рисуване. По едно време исках да ставам и акушерка, но това е една друга тема. Когато ми дойде акъла в главата все пак реших, че да създавам нови идеи и да ги осъществявам е това, което наистина искам. Няма значение дали ще е дреха или нещо друго. И така ...завърших 'Инженерен дизайн' , но на дипломирането реших, че web дизайна е добра алтернатива и затова буквално навих ръководителя ми, че дипломната ми работа трябва да е изграждането на  интернет сайт.  Всичко хубаво, само дето никой в университета не ме беше учил какво е html, flash и java и аз трябваше скорострелно да се науча сама. Дълго след това се занимавах с тази дейност та в този смисъл това ми беше професията за известно време :-). Сега и аз не знам каква ми е професията, но с web дизайн не се занимавам. Май се превърнах се в мултифункционална персона, която се занимава с много неща едновременно :-). Първо, съм професия майка и до известна степен учител - нали моите малчугани са домашни ученици  ... сега да не шокирам някой :-). Освен това работя във ветеринарната клиника на съпругът ми, когато има нужда от помощ :-). Ужасно много обичам да му помагам,когато прави някоя операция, но това сега се случва само ако го дигнат посред нощ и няма кой друг да му помогне.  Иначе предимно се задоволявам с удоволствието да обслужвам клиентите в магазина или да поизчистя пода от някой нежелан елемент освободен от домашен любимец, който не може да стиска в гащите :-))))
Покрай всичко това се опитвам и да творя, но то това е ясно.

3. Любимо кътче в България, може и снимки
Не знам кое ми е любимото кътче. Мисля, че още не съм го открила. Истината е, че не съм обикаляла много из страната или по-скоро съм го правила, но като малка и за съжаление нямам много спомени от тогава. До скоро нямахме възможност да пътуваме семейството, че бяхме с неподходящ автомобил. Освен това аз бях тотално скарана с пътуванията, защото съм от онези хора, които щом помиришат кола и им става лошо ... никой не искаше да пътува с мен :-((. Ама как да се сърдя, като аз самата не исках да пътувам със себе си :-). И все пак мога със сигурност да кажа, че много, много обичам планината. Дивите цветя и ягоди, тишината и свежия въздух ... страхотно е!

4. Любим спорт или занимание
Изобщо не съм спортна личност, а от няколко години отчаяно се нуждая от спорт ... познато нали?Обичам да играя федербал. Това е нещото, което мога да правя с часове и да не ми омръзне, но за съжаление не го правя често. Иначе други занимания колкото искате, но обикновено практикувани в седнало положение.

5. Страна, в която бихте искали да живеете и защо
Не мечтая да съм някъде другаде. Харесвам мястото, където живея въпреки всички досадни негативни неща. Бих напуснала България, само ако някакви важни обстоятелства го налагат.  Изкушавам се обаче  да имам възможност да обикалям други държави и да навестявам крафт магазинчетата там ха-ха.

6. Има ли място, на което не сте ходили от дете
Много са местата, но скоро ще наваксам :-).

7. Харесва ли ви сайтът https://pinterest.com/login/ :)
Абсолютно ДА! Изключително много полезни идеи, събрани на едно място.

8. Каква кола предпочитате - малка, спортна, семейна и каква марка
Ако този въпроса го види моя мъж няма да издържи и ще се засмее, но  не защото въпроса е глупав, а защото познава жена си и знае, че няма никакво ама съвсем никакво понятие от марки автомобили. Паталогичен случай съм!!! 
 Първата ни кола беше "Лада' и за мен всяка кола с подобна 'муцуна' беше "Лада" Познавам  каква марка е колата, само като се приближи до мен и видя какво пише на нея.  Менкахме ладата със свекъра и до преди няколко месеца ползвахме едно малко опелче с две врати. Изключително неподходящ "семеен" автомобил. Сега разбирате защо не пътуваме много. Като всички мечтаех за голям семеен автомобил. Не знам каква марка, защото нямам никаква представа. Реших да не съм севсем като една позната дето като я питали, каква кола иска и тя казала:" Ами да има бяла тапицерия в купето!!!!", та на този въпрос мъдро отговарях:  Да не харчи много, да се поддържа лесно .... да има климатиииик. Ей това последното много го исках, че имахме лудостта една година с двете деца да пътуваме до Смолян в най-горещите летни месеци с малкото опелче. Още пазя "горещи" спомени от този преход. 
От няколко седмици имаме вече семеен автомобил, както се казва горди собственици сме на джип Волво. Казват, че бил страхотна машина, но аз не съм компетентна по този въпрос ;-). Знам само, че за първи път от над 30 години аз пътувах на дълъг път и то през Шипка и не усетих пътя. Това никога нямаше да го повярвам. Е, друг е въпроса, че сега пък всеки голям автомобил с подобна на волвото 'муцуна" за мен разбира се е волво. 
Неспасяем случай съм явно, но пък голяма работа ... има и по-важни неща от това ;-).
 9. Кое е последното красиво място, което сте посетили?
Габровския балкан. Нали казах, че обичам планината :-).

10. А кое ще е следващото?
 Нямам идея, но искам да обикалям, колкото се може повече места.

Като гледам колко обяснения съм давала не прилича, като да съм попълвала лексикон, но много от отдавна съм спряла да съм кратка и понякога толкова много обяснения давам, че като тръгна да пиша се налага да правя редакция, за да съкратя поне  половината от това, което съм избълвала от умът си.

Сега идва и трудната част за мен. Чудя се какви въпроси да задам и разбира се към кого. Много се изкушавам да последвам примера на Вилини от http://vilini-craft.blogspot.com/  и с риск да стана "копирвачка", както казват моите малчугани, все пак точно това ще направя.  Ще задам моите няколко въпроса и ако някой има желание да отговори било то в блога си или като коментар под тази публикация ще се радвам да прочета отговорите му. 

Моите питанки са следните:

1. Кой е най-интересния човек който познаваш? Защо е интересен за теб?
2. Коя черта от характера си не би искал да видиш в своите деца?
3. Ако можеше да промениш нещо независимо от какъв аспект, кое ще е то?
4. Какво може да те разсмее до сълзи?
5. Моля, подарете ми нещо :-) - стихче, песничка, някой смешен виц. Приемам всякакви щури подаръци. :-)

 Спомням си, че в лексиконите от едно време имаше задължително пликче на края  в което да оставиш нещо за спомен на притежателя на лексикона. Задължително имаше и  "въпрос" или по-скоро искане от сорта: "Напиши ми нещо за спомен". Тогава се вихрехме да пишем разни"умни" неща от сорта:
Ти си роза,
ти си крем,
ти си щастие за мен!
  Да не наруша традицията и аз затова така с последния номер "5".
 Благодаря Ви, че се отбихте!

14.07.2013 г.

Лаура / Laura

Това е Лаура!
Представете си някое голямо кралство, като онези в приказките,които сте чели като деца. Лаура живее в такова кралство, но тя не е важна придворна дама, въпреки че тайничко и не толкова тайничко много ама много й се иска да бъде. Тя е дете от добро семейство и всъщност не е лишена от нищо. Обикновено е много добричка, но понякога толкова силно й се иска да бъде още по-важна, че става леко ама съвсем леко надменна. Въпреки това всички много я обичат! Те знаят, че Лаура е все още малко момиче, което има още какво да учи от живота :-). Може би най-важния урок за нея ще бъде да разбере, че да си важен не значи непременно да живееш в дворец, да си богат и да прекарваш времето бърборейки си с придворните дами ;-). 




Това са първите ми опити да бродирам розички :-). Оказа се много приятно а резултата изненадващо добър :-). 


Използвани материали: силиконизиран пух, памучни конци, лен, синтетичен плат, вълна, сатенена панделка, текстилни бои
Височина: 43 см
Благодаря, че се отбихте!
До скоро!