Сватбени покани :-)

Magic boxes_4

Днес правих една магическа кутийка и се сетих, че имам една правена за рожден ден, която е малко по-различна от тези, които съм показвала досега и която не съм споделяла с вас. Нямам дори добри снимки, но тогава я правих много набързо, завърших я късно вечерта и веднага дойдоха да си я вземат, та нямаше време да снимам както трябва. Не си личи много, но това вътре е тортичка, която както се вижда съм снимала от ъгъл, от който изобщо не си личи. Дори съм забравила да снимам как изглежда отвън (blush).  И все пак ето я и нея :-).

Зеленокоска - моята първа handmade кукла

През последните месеци тайничко се захласвах по няколко все още непробвани от мен техники. Събирах материали, уроци, разглеждах различни проекти и колкото повече гледах толкова повече се запалвах.. Та накрая реших тази година не само да гледам и да се любувам на това, което правят другите, а самата аз да седна , да пробвам и да видя дали тези непознати за мен води ще се окажат тихи , за да мога да изплувам спокойно, или ще са толкова бурни и дълбоки, че ще се окажат непосилни за преодоляване. Все пак, човек, докато не пробва няма как да разбере нали?
Това, което е на първо място в списъка ми са куклите. Харесвам всякакви кукли , независимо дали са парцалени, порцеланови или други. Събирах дълго време материали дори за кукли направени от стари чорапи, които покрай децата имам в изобилие. Съвсем скоро обаче моя позната , която е изключително креативен човек сподели кукли правени от нея. Изработени бяха основно от глина и текстил и няма смисъл да казвам, че бях тотално запленена от това, което видях. Дълго време не посмях да се пробвам, защото рисуването на човешко лице за мен е мираж, а да моделирам пък изцяло човешка глава съвсем не ми се вписваше в картинката. И така докато се лутах в размисли дали да се захвана или не, попаднах на кукли правени от една канадка и реших да използвам част от нейния стил на изграждане на тялото  за основа на моите кукли. Така се започна с голямото мацане с глина и няколко не толкова успешни опита (blush). Накрая на бял свят се появи ето тази кукла,която въпреки всичките си кусури си е мое първо чедо и естествено реших да я  подаря на моята голяма дъщеря.
Представям ви Зеленокоска :-).

  В началото Зеленокоска беше с пуснати развети от вятъра коси, но след това предвидливо реших да ги сплета, за да не изкушавам дъщеря ми да  ги разресва. Не че е кой знае какво, но рискувам съвсем скоро  Зеленокоска  да започва да се чуди от къде й е дошло името :-), а аз да бъда принудена да правя нова коса, за да не се наложи да наричаме Зеленокоска - Гологлавка :-)

Коледата нa вратата чука, кой ли изостава тука ! :-)

Здравейте мили мои :-). Тази година аз съвсем порядъчно се изложих с коледно новогодишните картички, защото време за такива почти не остана. Но все пак за да се отсрамя поне мъничко, реших  да ви покажа макар и само двечки или по-скоро два варианта, които трябваше да направя  в по-няколко бройки. Весело настроение на всички ви! :-D

Поредното предизвикателство :-) - dog fashion

Здравейте приятели! Знам, че пак доста време нищо не съм публикувала и честно да си кажа това изобщо не ми харесва. Започнах този блог с много голям ентусиазъм и не искам само след малко повече от година да се окаже, че вече съм  го забравила. Опитвам се да публикувам по-често,но нещо не ми се получават нещата колкото и да ми се иска. Напоследък все ми излизат някакви непредвидени ангажименти и първоначалните ми планове отиват на кино. Спирам, че да не превърна публикацията си в едно голямо оплакване :-).
Днес искам да ви покажа една дрешка , над която се трудих преди около 2 седмици. Оказа се, че дрешките ми се харесват, но понеже няма как за толкова кратко време на всеки модел да направя от всички възможни размери се получава така, че в повечето случаи трябва да шия по размери на клиента ха-ха. Това не е проблем, но тази поръчка беше наистина голямо предизвикателство за мен, защото дрешката трябваше да бъде яке със зашити към него панталонки (нещо като гащиризон), но за едно съвсем мъничко пинчърче, което  е  само на няколко месеца. Шиенето на толкова малка дрешка си е наистина доста пипнива работа казвам ви съвсем откровено ха-ха. В крайна сметка се справих и всички останаха много доволни.
Ето това е дрешката:

 

А ето това е малкият Арчи: