22.10.2010 г.

Шапка на една кука

Баба ми е от тези жени, които плетат перфектно на една кука всякакви красиви неща, но нито майка ми нито леля ми са се зарибили по това хоби. Мисълта, че таланта на баба ми няма наследници никак не ми се хареса и реших, че трябва да се науча да плета поне основни неща. Баба ми с желание ми показваше как да правя всяка бримчица, но да си призная плетенето се оказа доста трудна работа. Все пак не се отказах и понаучих някой неща. Първия ми по-сериозен опит е ето тази шапка за дъщеря ми.




Цветчетата стават много красиви, а се правят много лесно. Получава се нещо като хризантема, макар на снимката да са толкова навити крайчетата на листенцата, че да стои като топчица. Идеята за цветенцата взех от тук : http://www.youtube.com/watch?v=n-BaDg9yP5o&p=F66F466F51CCFAB4&index=16&feature=BF

Терлички и шапчица

Това са терличките и шапчицата които изплетох за Сияна.



Фотографии !!!

А ето това е Сияна! След толкова приготовления и перипетии покрай нейното раждане, време е да ви покажа и самата нея.:-)













12.10.2010 г.

Станах леля!!!

От няколко седмици правя нещо много специално за едно още по-специално малко човече, което днес 12.10.2010 пое за пръв път първата си глъдка въздух. Милата ми сестричка роди втората си рожба - прекрасната малка принцеса Сияна. Месец преди раждането ме обзе желанието да направя нещичко за малката ми племенничка, нещо което ще е лично и само за нея и дори след като порастне ще й напомня за нейната леля :-). Реших, че това, което искам да направя е нещо плетено ... тук става доста интересно защото моите опити с плетенето са ужасно плахи. Желанието ми и мерака обаче бяха много силни и така накрая реших - ще изплета терлички (изобщо идея нямах точно как) ще изплета шапка, а кулминацията беше да направя одеялце което, никой друг нямаше да има.
ШАПКАТА: Започнах с шапката без да имам ни най-малка представа сколко бримки трябва да е и съответно карах всичко на око. Плетях ред след ред и по някое време ми стана ясно, че тази шапка съвсем няма да е за главата на мъничко бебе ... в крайна сметка се оказа, че е точно за главата на моята 8 годишна дъщеря ха-ха. Така и така бях наплела доста реших, че няма да разплитам ... ако има нещо което мразя много е развалянето и пеправянето ... затова продължих докато изплетох цялата шапка. Подхванах наново втора шапка, която според първоначалното ми мнение би трябвало да свърши работа и размера би трябвало да пасне.

ТЕРЛИЧКИТЕ: Следва сагата с терличките. Намерих в нета кройка за терлички и започнах да плета по инструкциите. Изплетох едното терличе и резултата беше задоволителен, но преждата беше тънка и терличето изглеждаше твърде голямо за новородено бебе. Все пак изплетох още едно терличе поне да станат комплект :-). Понеже нямах идея как да процедирам реших, че ако взема по-дебела прежда и смаля броя на бримките би трябвало терличето да стане по-малко. Речено сторено. Взех по-дебела прежда и започнах. изплетох едното терличе и какво се оказа - терличето стана още по-голямо дори от първото ... нали прждата беше по-дебела. Нямах терпение пък и време за да плета второ терличе за комплект. Междувременно се захванах с одеялцето, защото нямах вече много време до раждането. Та в крайна сметка след като мина седмица отново се захванах да правя терлички. Смених преждата за пореден път и започнах. Този път ха, изненада ... терличките взеха че се получиха и така приключих и с втората задача.

ОДЕЯЛЦЕТО: Както споменах одеалцето започнах малко след като реших, че нещата с терличките май няма да се получат. Бях гледала в интернет едни прекрасни цветчета правени с много интересн инструмент с който ще ви запознач малко по-нататък. За моя изненада успях да си намеря такъв и къде на майтап къде наистина започнах да правя цветче след цветче като знаех, че ще ми трябват поне 100 броя за да мога да осъществя идеята си. По някое време установих, че и 100 цветчета ще са ми малко, а нямах достатъчно време, освен всичко друго преждата ми привършваше, а на магазина нямаха от същата за да допълня. Смених идеята в движение и в крайна сметка се получи нещо много по-различно от първоначалните планове, но пък май и много по-добро като решение. Одеалцето беше готово няколко дни преди термина на сестра ми и аз с облекчение зачаках денят. Изненадите обаче не свършват до тук. След като показах творенията ми на майка ми, на следващия ден тя ми подхвърли, че все още не са измислили със сестра ми каква пелена да вземат за изписването на бебето ... нямаше нужда д апродължава веднага разбрах, че предлага ако искам пеленката която аз направих да бъде за изписването. Аз естествено много се зарадвах , знаех, че сестра ми също ще се зарадва на предложението, защото тя е фен на всичко което майсторя и нямаше начин да не хареса и този път това, което бях направила. Обаче тук изникна въпроса не е ли добре към това одеалце да има и шапка която да е със същия мотив ... тук може да се посмеете защото както се досещате аз се захванах отново да плета шапка ха-ха. Шапката беше готова на следващия ден и комплекта за изписването беше на лице.
Днес няма да ви показвам всички неща, които изплетох по повод повода :-) а само комплектчето за изписването ... все пак искам да си запазя някоя изненада и за утре ;-)











9.10.2010 г.

Мънистено предизвикателство

Иска ми се вече да започна малко по малко да показвам и новите неща които правя. Преди 3 седмици завърших едно мънистено дръвче. За мен то бе голямо предизвикателство. Идеята за него се роди преди около 3 месеца, но ми трябваше време да реша как точно да го направя. До този момент стволчетата на всичките ми дръвчета са направени изцяло от гипсова смес, но за това дръвче ми трябваше нещо различно защото исках да направя и друг елемент който с гипс щеше да стане много трудно. Поразрових се тук там и реших, че моята смес е така наречения 'студен порцелан', който трябваше да направя сама.
Не ми трябваше много умуване, един ден се хванах и го забърках. Беше голяма мацаница признавам си и след занятието така ме болеше ръката от бъркането на този 'жилак', че се чудех дали ще повторя... Но в крайна сметка харесах резултата въпреки, че не бях се справила перфектно. Студения порцелан беше налице, сега оставаше да изработя и останалото. След няколко дни вече имах прекрасно дръвче, на което му липсваше само име. За него ми помогнаха едни много приятни момичета, с които споделяме общата си страст да правим дръвчета от мъниста. И така представям ви моето последно дръвче, което нарекох "Приятелство в струни"