Виртуален лексикон

Днес, както почти всеки друг ден, седнах да си проверя пощата и там ме очакваше писмо от Юлка  http://julka84.blogspot.com/ . Оказа се, че ме е избрала да участвам в една нова инициатива между блогърите, за която не че съвсем нищо не знаех, но да си призная не бях се задълбочила много. Сега да не ме сметнете за някой абсолютен педант и незаинтерасован блогър, ще се застраховам като кажа, че не се позаинтерасувах много, защото не предполагах, че някой ще ме избере - ама и това не прозвуча съвсем добре :-))). Не съм се спотаила като мишка и да си блогърствам сама, но нещо все ми куца комуникацията с други блогъри в резултат на което често пропускам прекрасни инициативи, в които не успявам да се включа дейно. Но, както и да е. Спирам да се оправдавам, че ще ви отегча още в самото начало на писанията ми :-).
И така ... новата инициатива е "Виртуален лексикон". Не съм попълвала лексикон от доста години, но няма лошо да се пробвам :-).

Ето и въпросите на Юлето:

1. Имате ли псевдоним и ако да защо сте си го избрали
Сега няма да кажа нищо, което не съм казвала вече, но все пак :-). Видно е дори от името на блога ми, че моят тъй наречен псевдоним е КОРНИШОНКА. Не съм го измислила аз разбира се ... не се оприличавам  на малка краставичка. Не мисля, че и този, който ми лепна този прякор ме е оприличавал на малка краставичка, но преди повече от 15 години един вече порастнал хлапак :-) реши, че Корнишонка чудесно заменя Корнелия ... поне така си мисля :-))). Да ви кажа честно нямам никаква представа защо ми лепна точно този прякор, но той си остана запазена марка и все още има хора, които понякога се обръщат така към мен. 

2. Какво мечтаех да стана, а сега съм ..... /професия/ :)
Оле, много труден въпрос. Мечтаех да стана дизайнер ха-ха - много банално нали? После исках да бъда учител по рисуване. По едно време исках да ставам и акушерка, но това е една друга тема. Когато ми дойде акъла в главата все пак реших, че да създавам нови идеи и да ги осъществявам е това, което наистина искам. Няма значение дали ще е дреха или нещо друго. И така ...завърших 'Инженерен дизайн' , но на дипломирането реших, че web дизайна е добра алтернатива и затова буквално навих ръководителя ми, че дипломната ми работа трябва да е изграждането на  интернет сайт.  Всичко хубаво, само дето никой в университета не ме беше учил какво е html, flash и java и аз трябваше скорострелно да се науча сама. Дълго след това се занимавах с тази дейност та в този смисъл това ми беше професията за известно време :-). Сега и аз не знам каква ми е професията, но с web дизайн не се занимавам. Май се превърнах се в мултифункционална персона, която се занимава с много неща едновременно :-). Първо, съм професия майка и до известна степен учител - нали моите малчугани са домашни ученици  ... сега да не шокирам някой :-). Освен това работя във ветеринарната клиника на съпругът ми, когато има нужда от помощ :-). Ужасно много обичам да му помагам,когато прави някоя операция, но това сега се случва само ако го дигнат посред нощ и няма кой друг да му помогне.  Иначе предимно се задоволявам с удоволствието да обслужвам клиентите в магазина или да поизчистя пода от някой нежелан елемент освободен от домашен любимец, който не може да стиска в гащите :-))))
Покрай всичко това се опитвам и да творя, но то това е ясно.

3. Любимо кътче в България, може и снимки
Не знам кое ми е любимото кътче. Мисля, че още не съм го открила. Истината е, че не съм обикаляла много из страната или по-скоро съм го правила, но като малка и за съжаление нямам много спомени от тогава. До скоро нямахме възможност да пътуваме семейството, че бяхме с неподходящ автомобил. Освен това аз бях тотално скарана с пътуванията, защото съм от онези хора, които щом помиришат кола и им става лошо ... никой не искаше да пътува с мен :-((. Ама как да се сърдя, като аз самата не исках да пътувам със себе си :-). И все пак мога със сигурност да кажа, че много, много обичам планината. Дивите цветя и ягоди, тишината и свежия въздух ... страхотно е!

4. Любим спорт или занимание
Изобщо не съм спортна личност, а от няколко години отчаяно се нуждая от спорт ... познато нали?Обичам да играя федербал. Това е нещото, което мога да правя с часове и да не ми омръзне, но за съжаление не го правя често. Иначе други занимания колкото искате, но обикновено практикувани в седнало положение.

5. Страна, в която бихте искали да живеете и защо
Не мечтая да съм някъде другаде. Харесвам мястото, където живея въпреки всички досадни негативни неща. Бих напуснала България, само ако някакви важни обстоятелства го налагат.  Изкушавам се обаче  да имам възможност да обикалям други държави и да навестявам крафт магазинчетата там ха-ха.

6. Има ли място, на което не сте ходили от дете
Много са местата, но скоро ще наваксам :-).

7. Харесва ли ви сайтът https://pinterest.com/login/ :)
Абсолютно ДА! Изключително много полезни идеи, събрани на едно място.

8. Каква кола предпочитате - малка, спортна, семейна и каква марка
Ако този въпроса го види моя мъж няма да издържи и ще се засмее, но  не защото въпроса е глупав, а защото познава жена си и знае, че няма никакво ама съвсем никакво понятие от марки автомобили. Паталогичен случай съм!!! 
 Първата ни кола беше "Лада' и за мен всяка кола с подобна 'муцуна' беше "Лада" Познавам  каква марка е колата, само като се приближи до мен и видя какво пише на нея.  Менкахме ладата със свекъра и до преди няколко месеца ползвахме едно малко опелче с две врати. Изключително неподходящ "семеен" автомобил. Сега разбирате защо не пътуваме много. Като всички мечтаех за голям семеен автомобил. Не знам каква марка, защото нямам никаква представа. Реших да не съм севсем като една позната дето като я питали, каква кола иска и тя казала:" Ами да има бяла тапицерия в купето!!!!", та на този въпрос мъдро отговарях:  Да не харчи много, да се поддържа лесно .... да има климатиииик. Ей това последното много го исках, че имахме лудостта една година с двете деца да пътуваме до Смолян в най-горещите летни месеци с малкото опелче. Още пазя "горещи" спомени от този преход. 
От няколко седмици имаме вече семеен автомобил, както се казва горди собственици сме на джип Волво. Казват, че бил страхотна машина, но аз не съм компетентна по този въпрос ;-). Знам само, че за първи път от над 30 години аз пътувах на дълъг път и то през Шипка и не усетих пътя. Това никога нямаше да го повярвам. Е, друг е въпроса, че сега пък всеки голям автомобил с подобна на волвото 'муцуна" за мен разбира се е волво. 
Неспасяем случай съм явно, но пък голяма работа ... има и по-важни неща от това ;-).
 9. Кое е последното красиво място, което сте посетили?
Габровския балкан. Нали казах, че обичам планината :-).

10. А кое ще е следващото?
 Нямам идея, но искам да обикалям, колкото се може повече места.

Като гледам колко обяснения съм давала не прилича, като да съм попълвала лексикон, но много от отдавна съм спряла да съм кратка и понякога толкова много обяснения давам, че като тръгна да пиша се налага да правя редакция, за да съкратя поне  половината от това, което съм избълвала от умът си.

Сега идва и трудната част за мен. Чудя се какви въпроси да задам и разбира се към кого. Много се изкушавам да последвам примера на Вилини от http://vilini-craft.blogspot.com/  и с риск да стана "копирвачка", както казват моите малчугани, все пак точно това ще направя.  Ще задам моите няколко въпроса и ако някой има желание да отговори било то в блога си или като коментар под тази публикация ще се радвам да прочета отговорите му. 

Моите питанки са следните:

1. Кой е най-интересния човек който познаваш? Защо е интересен за теб?
2. Коя черта от характера си не би искал да видиш в своите деца?
3. Ако можеше да промениш нещо независимо от какъв аспект, кое ще е то?
4. Какво може да те разсмее до сълзи?
5. Моля, подарете ми нещо :-) - стихче, песничка, някой смешен виц. Приемам всякакви щури подаръци. :-)

 Спомням си, че в лексиконите от едно време имаше задължително пликче на края  в което да оставиш нещо за спомен на притежателя на лексикона. Задължително имаше и  "въпрос" или по-скоро искане от сорта: "Напиши ми нещо за спомен". Тогава се вихрехме да пишем разни"умни" неща от сорта:
Ти си роза,
ти си крем,
ти си щастие за мен!
  Да не наруша традицията и аз затова така с последния номер "5".
 Благодаря Ви, че се отбихте!

Лаура / Laura

Това е Лаура!

Представете си някое голямо кралство, като онези в приказките,които сте чели като деца. Лаура живее в такова кралство, но тя не е важна придворна дама, въпреки че тайничко и не толкова тайничко много ама много й се иска да бъде. Тя е дете от добро семейство и всъщност не е лишена от нищо. Обикновено е много добричка, но понякога толкова силно й се иска да бъде още по-важна, че става леко ама съвсем леко надменна. Въпреки това всички много я обичат! Те знаят, че Лаура е все още малко момиче, което има още какво да учи от живота :-). Може би най-важния урок за нея ще бъде да разбере, че да си важен не значи непременно да живееш в дворец, да си богат и да прекарваш времето бърборейки си с придворните дами ;-). 

Това са първите ми опити да бродирам розички :-). Оказа се много приятно а резултата изненадващо добър :-). 

Използвани материали: силиконизиран пух, памучни конци, лен, синтетичен плат, вълна, сатенена панделка, текстилни бои
Височина: 43 см
Благодаря, че се отбихте!
До скоро!

Две дръвчета от естествени камъни

Днес реших да наваксам малко и да ви споделя някой от проектите, които имах в последните няколко месеца.  

Започвам с едно дръвче, което правих за по поръчка на един специален човек. Комбинацията е много позната - аметист и лунен камък. Височината на дръвчето е цели 37 см. 

Отново дръвче по поръчка, но този път камъкът е карнеол.
Височина 30 см.

Пликове за пари

Шели :-)

Завладяна тотално от куклите аз продължавам да експериментирам с тях. Все още не съм намерила съвсем своя стил и опитвам да пресъздавам това, което съм видяла от творчеството на някой мои любими майсторки на кукли. Добре, че поне идеите за облеклата са съвсем и единствено само мои идеи, че иначе щеше да ме хване срам ;-).

И така ... представям на вашето внимание ШЕЛИ!
Тя е първата ми кукла с повечко детайли. Името, което й избрах някак си дойде с нея самата. Шели е нежна и красива, с много искрени звездички в очите. Тя е добър и верен приятел!

Използвани материали: лен, памучно кадифе, вълна, тюл, пълнеж от силиконова вата
Височина  43 см.

Това е от мен за днес :-).
Благодаря ви, че се отбихте!
До скоро!

Разни понеделнишки проекти :-)

Днес е понеделник и седмицата ми започва с творческо вдъхновение. Ето, над какво работих сутринта :-). Една кутийка с картичка  ... може би за сватба ;-). Желаната цветова тема бе бледо лилаво, бяло и жълто. Жълтото замених  с екрю -  мисля, че така се получи по-добре.

Картона на лилавите пеперуди е от едно мое любимо дизайнерско блокче и се вписа идеално с идеята. 

Бегъл поглед от вътрешността. 

Нов дом и нова стаичка за мен:-)

        Изминаха отново няколко месеца от както последно публикува нещо в блога си. Не съм престанала да творя разбира се - всъщност може да се каже дори, че творих много повече от всеки друг път. Истината е , че причината да не пиша толкова често в блога е свързана с нещо много дълго очаквано от моето семейство. Най-накрая след толкова години вече можем да се радваме на наш собствен дом. Не мога да ви опиша, колко приятни мигове имахме, докато мислехме по всеки детайл по обзавеждането. В същото време имахме и много неприятни емоции, но да си кажа честно вече май ги позабравих :-).

      В новия дом се откри местенце и за творене , но и се откри предизвикателство да го обзаведа с наличните ни стари мебели - един стар детски скрин, на който чекмеджетата му тотално сдадоха багажа, една маса с два стола, старото бюро на дъщеря ми и две нощни шкафчета от времето на баба ми :-)).

     На първо време трябваше да пребоядисам всичко в един и същи цвят и да измисля как да си направя рафтове за джунджурийките. Осени ме гениалната идея, че чекмеджетата на стария скрин могат да станат рафтчета, само трябваше да им сложа по една междинна дъска, за да се превърнат точно в това, което ми трябва.

     И така разглобих тотално едното голямо чекмедже на скрина и от двете дълги дъски направи междинни рафтове за другите две големи чекмеджета, а от двете къси направих същото, но за двете малки чекмеджета. Така си направих два големи рафта и два малки. Нямаше кой да ме снима, докато се развихрях с гвоздеите и чука, но повярвайте ми комшиите чуха прекрасно моите строителски изпълнения :-))).

     Основата на стария скрин също влезе в употреба. Баща ми помогна да сложа копчета за мебели и на тях поставихме две плоскости, които отново баща ми изряза от една стара секция.

     Бялата боя поосвежи мебелите, но понеже бяха доста поочукани тук -там, не се стърпях да се развихря мъничко и с боичките, за да им придам и малко старинен вид.

       Снабдих се с подходящи картонени кашончета и си ги облепих с канапено въже. Стана толкова сладки, че експериментирах и с други кутии, които намерих в къщи.

    Имам доста още неща да правя по стаята, но за сега ще е толкова :-). Ето и малко снимки на новото ми местенце. На някой се забелязват и част от работните ми проекти, с които ще ви запозная в някой от следващите ми публикации.:-)

                         

Как забравих да спомена и за поставката за макари, която дружно с баща ми измайсторихме. Всъщност основата е дъската, която стоеше на бюрото на дъщеря ми, тази която служи за плот за клавиатурата. Надупчихме я и забихме дълги дюбели. Всичко отново бе минато с една боя и воала :-)).

До скоро!

Благодаря ви, че се отбихте!

:-)))