3.07.2013 г.

Нов дом и нова стаичка за мен:-)



        Изминаха отново няколко месеца от както последно публикува нещо в блога си. Не съм престанала да творя разбира се - всъщност може да се каже дори, че творих много повече от всеки друг път. Истината е , че причината да не пиша толкова често в блога е свързана с нещо много дълго очаквано от моето семейство. Най-накрая след толкова години вече можем да се радваме на наш собствен дом. Не мога да ви опиша, колко приятни мигове имахме, докато мислехме по всеки детайл по обзавеждането. В същото време имахме и много неприятни емоции, но да си кажа честно вече май ги позабравих :-).

      В новия дом се откри местенце и за творене , но и се откри предизвикателство да го обзаведа с наличните ни стари мебели - един стар детски скрин, на който чекмеджетата му тотално сдадоха багажа, една маса с два стола, старото бюро на дъщеря ми и две нощни шкафчета от времето на баба ми :-)).

     На първо време трябваше да пребоядисам всичко в един и същи цвят и да измисля как да си направя рафтове за джунджурийките. Осени ме гениалната идея, че чекмеджетата на стария скрин могат да станат рафтчета, само трябваше да им сложа по една междинна дъска, за да се превърнат точно в това, което ми трябва.





     И така разглобих тотално едното голямо чекмедже на скрина и от двете дълги дъски направи междинни рафтове за другите две големи чекмеджета, а от двете къси направих същото, но за двете малки чекмеджета. Така си направих два големи рафта и два малки. Нямаше кой да ме снима, докато се развихрях с гвоздеите и чука, но повярвайте ми комшиите чуха прекрасно моите строителски изпълнения :-))).

     Основата на стария скрин също влезе в употреба. Баща ми помогна да сложа копчета за мебели и на тях поставихме две плоскости, които отново баща ми изряза от една стара секция.

     Бялата боя поосвежи мебелите, но понеже бяха доста поочукани тук -там, не се стърпях да се развихря мъничко и с боичките, за да им придам и малко старинен вид.



       Снабдих се с подходящи картонени кашончета и си ги облепих с канапено въже. Стана толкова сладки, че експериментирах и с други кутии, които намерих в къщи.



    Имам доста още неща да правя по стаята, но за сега ще е толкова :-). Ето и малко снимки на новото ми местенце. На някой се забелязват и част от работните ми проекти, с които ще ви запозная в някой от следващите ми публикации.:-)

                         
Как забравих да спомена и за поставката за макари, която дружно с баща ми измайсторихме. Всъщност основата е дъската, която стоеше на бюрото на дъщеря ми, тази която служи за плот за клавиатурата. Надупчихме я и забихме дълги дюбели. Всичко отново бе минато с една боя и воала :-)).

До скоро!
Благодаря ви, че се отбихте!
:-)))



10 коментара:

  1. Лелеееееееееееееееееее, стархотно местенце :) Направо ти завидях :) Няколко пъти прочетох дали е твоето или от някое списание :) Страхотно обзаведено и с вкус :))))
    Много много неща да сътвориш ;)
    Поздрави, Юлия

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, че вълшебно място! Личи си, че е направено с много желание и голям талант! Освен да ти пожелая да сътвориш много прекрасности в него и да имаш повече време да му се любуваш :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно творческо кътче,заслужавало си е времето което си му отделила!Честит ви нов дом,нека е изпълнен с усмивки,слънце и смях!Очаквам с нетърпение да видя какво си сътворила :)Поздрави,Ива

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления! И нека вдъхновението там, в това прекрасно твое кътче, никога не те напуска!

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотно местенце! Много творческо вдъхновение да те връхлита там!

    ОтговорИзтриване
  6. Завидях ти, ама най-неблагородно :-)
    Страхотно ти е станало местенецето. Много творческо вдъхновение ти желая и да си го ползваш със здраве!

    ОтговорИзтриване
  7. Великолепно местенце! Истински възхитена съм от всичко, над което сте се трудили и което е придобило толкова страхотен вид. И толкова силно впечатлена съм от премяната на картонените кутии... страхотни! Приятни мигове в новото местенце и много, много творческо вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ви, мили момичета! Местенцето е още в процес на работа, но вече усещам удобствата от това да се твори на поне малко от малко пригодено за целта място. Не се налага всеки път да вадя милион кутии и да се чудя кое къде съм прибрала. Не се налага да имам специална нагласа, за да реша да изкарам един шев на машината, защото докато я извадя и приготвя за работа забравям, какво съм щяла да правя. Сега се чувствам като цар в царството си. Заравям се работа, когато имам достатъчно време за това, а мъж ми вече знае веднага къде ще ме намери. На няколко пъти тайничко ме шпионира, какво правя. Вижда блясъка в очите ми и разбира се неговото лице също засиява усмивка. Радвам се, че той и децата приеха идеята ми на този етап стаята да има това предназначение, защото истината е , че това е втората детска в апартамента - нали си имам момче и момиче и предвидливо решихме апартамента да има две детски, за да има възможност един ден всеки да си има собствена територия. Децата обаче все още са малки пък и под секрет ще ви кажа, че дъщеря ми развълнувана от стаичката ме успокои, че когато все пак решим да я направим детска стая, тя ще бъде за нея и тя е съгласна половината да си остане крафт стаичка :-))). Голяма ми е скица! Та такива ми ти работи :-).
    Пожелавам от все сърце на всеки, подобна възможност!

    ОтговорИзтриване