Най-накрая с четка и боички в ръка!

От доста време си снабдявам всякакви материали за рисуване. Ще рече човек, че ще отварям ателие, а аз през живота си една картина не съм нарисувала. И трупам ли трупам боички, четки, платна, релефни пасти и други чудесии. Мъжът ми гледа и се чуди! За какво са ти тези платна?  -  логичен въпрос. Ами ще рисувам! -отговарям аз. Ще рисуваш ли?! Та ти откога рисуваш?! Леко обидена, небрежно отговарям, че рисувам това онова и все пак не съм толкова зле. Любимия се съгласява с мен, но все пак подчертава, че това не се брои, защото аз възнамерявам да рисувам картини на тия платна, а той не е виждал да рисувам такива неща. В крайна сметка той беше прав, защото аз действително никога не съм рисувала картини, а дребни нещица. Моят велик план обаче бе, да започна все пак да рисувам по-смислени проекти от очичките на парцалените ми  кукли или някое човече по дрешките на децата. Изключвам опитите ми с графика в университета :-). Та ... онзи ден не устоях. Имах нужда да хвана нещо различно и малко да разнообразя ежедневието. Харесах си една картина в нета, взех си материалите и на един дух нарисувах първата си картина.
Не е шедьовър, но за мен си е прекрасна и така. Следващите се надявам да са още по-хубави:-)

Благодаря, че се отбихте!