Днес, както почти всеки друг ден, седнах да си проверя пощата и там ме очакваше писмо от
Юлка http://julka84.blogspot.com/ . Оказа се, че ме е избрала да участвам в една нова инициатива между блогърите, за която не че съвсем нищо не знаех, но да си призная не бях се задълбочила много. Сега да не ме сметнете за някой абсолютен педант и незаинтерасован блогър, ще се застраховам като кажа, че не се позаинтерасувах много, защото не предполагах, че някой ще ме избере - ама и това не прозвуча съвсем добре :-))). Не съм се спотаила като мишка и да си блогърствам сама, но нещо все ми куца комуникацията с други блогъри в резултат на което често пропускам прекрасни инициативи, в които не успявам да се включа дейно. Но, както и да е. Спирам да се оправдавам, че ще ви отегча още в самото начало на писанията ми :-).
И така ... новата инициатива е "Виртуален лексикон". Не съм попълвала лексикон от доста години, но няма лошо да се пробвам :-).
Ето и въпросите на Юлето:
1. Имате ли псевдоним и ако да защо сте си го избрали
Сега няма да кажа нищо, което не съм казвала вече, но все пак :-). Видно е дори от името на блога ми, че моят тъй наречен псевдоним е КОРНИШОНКА. Не съм го измислила аз разбира се ... не се оприличавам на малка краставичка. Не мисля, че и този, който ми лепна този прякор ме е оприличавал на малка краставичка, но преди повече от 15 години един вече порастнал хлапак :-) реши, че Корнишонка чудесно заменя Корнелия ... поне така си мисля :-))). Да ви кажа честно нямам никаква представа защо ми лепна точно този прякор, но той си остана запазена марка и все още има хора, които понякога се обръщат така към мен.
2. Какво мечтаех да стана, а сега съм ..... /професия/ :)
Оле, много труден въпрос. Мечтаех да стана дизайнер ха-ха - много банално нали? После исках да бъда учител по рисуване. По едно време исках да ставам и акушерка, но това е една друга тема. Когато ми дойде акъла в главата все пак реших, че да създавам нови идеи и да ги осъществявам е това, което наистина искам. Няма значение дали ще е дреха или нещо друго. И така ...завърших 'Инженерен дизайн' , но на дипломирането реших, че web дизайна е добра алтернатива и затова буквално навих ръководителя ми, че дипломната ми работа трябва да е изграждането на интернет сайт. Всичко хубаво, само дето никой в университета не ме беше учил какво е html, flash и java и аз трябваше скорострелно да се науча сама. Дълго след това се занимавах с тази дейност та в този смисъл това ми беше професията за известно време :-). Сега и аз не знам каква ми е професията, но с web дизайн не се занимавам. Май се превърнах се в мултифункционална персона, която се занимава с много неща едновременно :-). Първо, съм професия майка и до известна степен учител - нали моите малчугани са домашни ученици ... сега да не шокирам някой :-). Освен това работя във ветеринарната клиника на съпругът ми, когато има нужда от помощ :-). Ужасно много обичам да му помагам,когато прави някоя операция, но това сега се случва само ако го дигнат посред нощ и няма кой друг да му помогне. Иначе предимно се задоволявам с удоволствието да обслужвам клиентите в магазина или да поизчистя пода от някой нежелан елемент освободен от домашен любимец, който не може да стиска в гащите :-))))
Покрай всичко това се опитвам и да творя, но то това е ясно.
3. Любимо кътче в България, може и снимки
Не знам кое ми е любимото кътче. Мисля, че още не съм го открила. Истината е, че не съм обикаляла много из страната или по-скоро съм го правила, но като малка и за съжаление нямам много спомени от тогава. До скоро нямахме възможност да пътуваме семейството, че бяхме с неподходящ автомобил. Освен това аз бях тотално скарана с пътуванията, защото съм от онези хора, които щом помиришат кола и им става лошо ... никой не искаше да пътува с мен :-((. Ама как да се сърдя, като аз самата не исках да пътувам със себе си :-). И все пак мога със сигурност да кажа, че много, много обичам планината. Дивите цветя и ягоди, тишината и свежия въздух ... страхотно е!
4. Любим спорт или занимание
Изобщо не съм спортна личност, а от няколко години отчаяно се нуждая от спорт ... познато нали?Обичам да играя федербал. Това е нещото, което мога да правя с часове и да не ми омръзне, но за съжаление не го правя често. Иначе други занимания колкото искате, но обикновено практикувани в седнало положение.
5. Страна, в която бихте искали да живеете и защо
Не мечтая да съм някъде другаде. Харесвам мястото, където живея въпреки всички досадни негативни неща. Бих напуснала България, само ако някакви важни обстоятелства го налагат. Изкушавам се обаче да имам възможност да обикалям други държави и да навестявам крафт магазинчетата там ха-ха.
6. Има ли място, на което не сте ходили от дете
Много са местата, но скоро ще наваксам :-).
7. Харесва ли ви сайтът https://pinterest.com/login/ :)
Абсолютно ДА! Изключително много полезни идеи, събрани на едно място.
8. Каква кола предпочитате - малка, спортна, семейна и каква марка
Ако този въпроса го види моя мъж няма да издържи и ще се засмее, но не защото въпроса е глупав, а защото познава жена си и знае, че няма никакво ама съвсем никакво понятие от марки автомобили. Паталогичен случай съм!!!
Първата ни кола беше "Лада' и за мен всяка кола с подобна 'муцуна' беше "Лада" Познавам каква марка е колата, само като се приближи до мен и видя какво пише на нея. Менкахме ладата със свекъра и до преди няколко месеца ползвахме едно малко опелче с две врати. Изключително неподходящ "семеен" автомобил. Сега разбирате защо не пътуваме много. Като всички мечтаех за голям семеен автомобил. Не знам каква марка, защото нямам никаква представа. Реших да не съм севсем като една позната дето като я питали, каква кола иска и тя казала:" Ами да има бяла тапицерия в купето!!!!", та на този въпрос мъдро отговарях: Да не харчи много, да се поддържа лесно .... да има климатиииик. Ей това последното много го исках, че имахме лудостта една година с двете деца да пътуваме до Смолян в най-горещите летни месеци с малкото опелче. Още пазя "горещи" спомени от този преход.
От няколко седмици имаме вече семеен автомобил, както се казва горди собственици сме на джип Волво. Казват, че бил страхотна машина, но аз не съм компетентна по този въпрос ;-). Знам само, че за първи път от над 30 години аз пътувах на дълъг път и то през Шипка и не усетих пътя. Това никога нямаше да го повярвам. Е, друг е въпроса, че сега пък всеки голям автомобил с подобна на волвото 'муцуна" за мен разбира се е волво.
Неспасяем случай съм явно, но пък голяма работа ... има и по-важни неща от това ;-).
9. Кое е последното красиво място, което сте посетили?
Габровския балкан. Нали казах, че обичам планината :-).
10. А кое ще е следващото?
Нямам идея, но искам да обикалям, колкото се може повече места.
Като гледам колко обяснения съм давала не прилича, като да съм попълвала лексикон, но много от отдавна съм спряла да съм кратка и понякога толкова много обяснения давам, че като тръгна да пиша се налага да правя редакция, за да съкратя поне половината от това, което съм избълвала от умът си.
Сега идва и трудната част за мен. Чудя се какви въпроси да задам и разбира се към кого. Много се изкушавам да последвам примера на Вилини от http://vilini-craft.blogspot.com/ и с риск да стана "копирвачка", както казват моите малчугани, все пак точно това ще направя. Ще задам моите няколко въпроса и ако някой има желание да отговори било то в блога си или като коментар под тази публикация ще се радвам да прочета отговорите му.
Моите питанки са следните:
1. Кой е най-интересния човек който познаваш? Защо е интересен за теб?
2. Коя черта от характера си не би искал да видиш в своите деца?
3. Ако можеше да промениш нещо независимо от какъв аспект, кое ще е то?
4. Какво може да те разсмее до сълзи?
5. Моля, подарете ми нещо :-) - стихче, песничка, някой смешен виц. Приемам всякакви щури подаръци. :-)
Спомням си, че в лексиконите от едно време имаше задължително пликче на края в което да оставиш нещо за спомен на притежателя на лексикона. Задължително имаше и "въпрос" или по-скоро искане от сорта: "Напиши ми нещо за спомен". Тогава се вихрехме да пишем разни"умни" неща от сорта:
Ти си роза,
ти си крем,
ти си щастие за мен!
Да не наруша традицията и аз затова така с последния номер "5".
Благодаря Ви, че се отбихте!
